Защо Клодин Гей от Харвард заслужава съчувствие

Не е явно, че някой би трябвало да съжалява за президента на Харвардския университет Клодин Гей. Нейното удостоверение в Конгреса по отношение на антисемитизма – в което тя сподели, че въпросът дали призоваването за геноцид на евреите нарушава кодекса на държание на Харвард „ зависи от подтекста “ – е незащитимо.

Бюрократ, заловен в клопката на светлините на Капитолийския рид, Гей засрами себе си и университета. Разбира се, тя също по този начин избегна отговорност, когато Харвардската корпорация й даде пропуск както за това изказване, по този начин и за докторска дисертация, която граничеше с плагиатство.

Защо тогава тя заслужава капка състрадание? Защото има всички учредения да се заключи, че е била назначена по неверни аргументи, а не уволнена по същите неверни аргументи.

Президентът на Харвард Клаудин Гей (Кевин Дитш/Гети изображения)

Те, несъмнено, са съсредоточени върху политиката на идентичността. Харвард държи да я уточни като първата афроамериканка, която ще служи като президент в своята съвсем 400-годишна история.

Но кой в действителност би желал това да бъде основната му подготовка – или повода да бъде толкоз мъчно да бъдеш уволнен?

И въпреки всичко има мощни причини, че политиката на еднаквост е била централна за наемането на Гей. Нейният поразително тъничък списък от изявления преди президентството включва единствено шепа (девет) публикации в списания. Нейната книга на Oxford University Press „ Autsiders No More: Models of Immigrant Political Incorporation “ има четирима съавтори. Лесно е да се чудим дали, в случай че работата й не се съсредоточаваше основно върху политиката на расата и пола, тя би получила мандат в сериозен академични държавен отдел.

Разбира се, тя би трябвало да знае това. И въпреки всичко, кой би желал такива неосноваващи се на заслуги „ квалификации “ да бъдат в основата на нечия кариера? Насаме тя би трябвало да разбере, че нейните достижения са минимални. Тя също би трябвало да разбере, че при неявяване на политика на еднаквост, тя можеше да бъде обезпечена като президент на Пенсилвания Лиз Магил.

По-общо казано, това е главният проблем с основаните на раса утвърдителни дейности. Не това, което отхвърля на белите или азиатците, а това, което отхвърля на своите хипотетични бенефициенти: почтена рецензия, прогрес или неуспех, учредени на достижения или неналичието им. С други думи, организацията с всичките й затруднения, както обича да акцентира моят сътрудник от American Enterprise Institute Ian Rowe.

Психолозите в действителност са диагностицирали вредата от това, което назовават ​​„ синдром на самозванеца “ – страхът, че човек не заслужава професионалния си триумф. Както означих в City Journal, уебсайтът, наименуван DiversityInc, предизвестява, че този синдром може да „ понесе тежък удар върху цветнокожите, изключително афро-американците “.

Президентът на Харвард Клодин Гей участва на гала по запалване на менора на 13 декември 2023 година в Харвард Ярд, Кеймбридж, Масачузетс. (Андрю Лихтенщайн/Корбис посредством Getty Images)

Доклад от Центърът за общностни решения преглежда „ обезценяването на себе си: справяне със синдрома на самозванеца в чернокожата общественост “. Доклад на университета Меривил изследва " Синдрома на самозванеца от чернокожа позиция ".

Може би най-уместното за президента Гей е есето на Harvard Business Review, което се концентрира върху синдрома на самозванеца, защото визира чернокожите дами.

В случая на Гей обстановката е още по-сложно. Тя се е издигнала най-малко частично въз основа на стратегия, предопределена да поправя неравностойното състояние – когато самата тя е щерка на експерти имигранти от Хаити (баща й е инженер, майка й е здравна сестра) и посещава Ексетър, Принстън и Станфорд.

Полезно е да съпоставим нейното състояние с това на един от нейните водещи критици от Харвард, някогашния президент на университета Лорънс Съмърс. По време на назначението му съвсем не се загатваше, в случай че въобще имаше, че той е първият еврейски президент на Харвард, учебно заведение, което позорно беше определило квоти за броя на еврейските студенти през 20-те години на предишния век. (Неговият предходник Нийл Руденстайн имаше еврейски корени, само че беше учтив като католик.)  

Със сигурност неговото еврейство не му предложи отбрана, когато беше заставен да подаде оставка след издигането на въпросът дали може да има по-малко дами в STEM областите заради генетична предразположеност. Неудобен въпрос, несъмнено, само че сигурно не е подобен, който би трябвало да бъде отвън границите на университетските проучвания. Отговорът, в края на краищата, може да бъде не.

Но за разлика от Гей, Съмърс беше в прочут смисъл късметлия: получи почтена, въпреки и неправилна рецензия. Той се издигаше и падаше въз основа на това, което се смяташе за негови заслуги.

Може би в действителност има нещо в лидерските качества на Клодин Гей, което заслужава тя да не бъде уволнена по аргументи, които евентуално биха потопили някого без отбраната на политиката на идентичността. Ако е по този начин, тя може да се успокои, като знае това.

По-вероятно обаче, в уединението на личните си мисли, тя знае, че това не е повода да я задържат – и би трябвало да страда от подозрението в себе си, което носи със себе си. Така че, да, скърбя за нея.

Хауърд Хюсок е създател на " " (Книги за срещи). Той е старши помощник по вътрешни политически проучвания в American Enterprise Institute.